Ваятелят усърдно пресъздава
на своята любима красотата
и нейната чаровност подчертава,
добавяйки детайли във творбата…

На скулптурата следва той овала
със пръстите… Понякога с резците
приплъзва се по фигурата бяла…
и нежните извивки по прасците…

Усещайки дихание прохладно
от камъка, родил се във ръцете
на своя майстор… Той я гледа жадно
и мислено присажда й сърцето…

За него Тя сега е съвършена.
Забравен е наивно прототипът.
Възможно ли е статуя студена
да бъде нереално съживена?!

Във Любовта да бъде всъщност влюбен,
напълно вероятно е за всеки.
Окаже ли се скулпторът разлюбен,
не ще прости на образа навеки.

31.10.2004 г.