Последвах ти пулсиращата диря
от съдовете мои кръвоносни;
навързани. Пресъхвайки те свиреха
мелодии прощално-съдбоносни.

Събирах си парченцата обратно.
Настигнах те и в мен те концентрирах,
а себе си във мисли многократно…
и в тях ужасно трудно се побирах.

Но вчера ги разкъсах безпощадно;
пропуках се и теб разкапсулирах
да литнеш пак щастливо и свободно…
На две страни на пода се намирах:

едната – тази, дето те обича,
а другата – неволният предател…
Не! Няма повече да се обричам;
ще бъда само стар доброжелател.

16.10.2004 г.