Призовавам те, Лудост незнайна,
развържи моя ден от бита
и разкрий ми ти хиляди тайни
за душата, ума и плътта!

Неразумно конци разпилявай
и разхвърляй безброй стъкълца;
безразборно в бои оцветявай
с твойте странни на глед пипалца.

Измъкни ме от тази реалност;
потопи ме във песен на Бьорк
и напий ме със чаша виталност
на изстрелян във въздуха корк!

Провокирай ме крачка след крачка!
Проглушавай ме с всеки свой зов!
Аз съм твойта любима щурачка;
ти си моята вечна любов.

27.05.07 г.