Невидима нишка, засукана силно –
разплетени бели мечти –
придърпва ме нежно, побъркващо,стилно
и знам че това пак си ти.
Прехапани устни, ненужни и тихи,
заслушани в мислите ми,
преплетени с твойте в невидими щрихи –
рисуват се сякаш сами.
Чета те и пиша по тънката нишка
дори и далече да си.
Летяща чиния изпращам с въздишка –
сигналът да те подкоси.
При видима лудост искряща в очите
прозира дилемата ни:
свалените щитове прашни, разбити
или порцеланови дни.

08.01.2015 г.