Септември е тук.
Морето се мята във свойта умора,
но сякаш напук
все още във него мотаят се хора.

Септември е тук,
щом носи се мирис на печени чушки.
И сякаш напук
децата безгрижно си правят оглушки.

Септември е тук.
Земята пропукана стене от жажда,
но сякаш напук
на късни туристи небето угажда.

Септември е тук
и шарени багри се кичат по склона,
и сякаш напук
листата се вихрят обратно към клона.

Септември е тук
и всички се молим за още ден слънце,
но сякаш напук
Септември пося в мене есенно зрънце.