Изминаха месеци даже години
за мене изглеждат,
а още гори…
или ме подвежда.
С носталгия ровя
в писмата ни стари;
попивам, назубрям
и милите думи
при тебе ме връщат…
но там съм различна,
загадъчна, свята
и тъй непозната…
а ти си което
аз цял живот търся
и все не намирам.
Сега пак те няма,
защото ме знаеш,
но ако съм нова,
загадъчна, свята
и тъй непозната,
във мен ще се влюбиш,
ума ще изгубиш,
дорде ме познаеш
и пак се скатаеш…
а знам ще отричаш,
че в мен си се вричал!
Незнайна да бях
си останала вечно –
такава, която
не търси, не дава,
не проси любов,
нито нежност, ни ласки;
живее в резерви,
покрива се с маски
и все е различна,
загадъчна, свята
и тъй непозната
такава я искат
жената!

28.12.2007 г.