Тръгни си, Ангел мой,
по своя път блажен
и нито миг не стой
до мене заслепен.

Красивата година
със свойта пъстрота
как бързо си отмина,
щом дойде пролетта.

Макар да пеят птици
сред свежите цветя
и бели морски птици
да свиват днес гнезда,

детето в мене стене
и моли ме в беда.
То пада на колене
и търси свобода.

Разхвърлените снимки
ме мъчат в този час.
Във спомени и бримки
се вплитам пак без глас.

На хълма на мечтите
в онези чудни дни
се гонеха следите
на двама влюбени.

Прости ми за сълзите,
които причиних,
които във очите
отново аз открих.

Най хубавото време
след мен ще продължи
в гърдите ми да дреме
и силно да тежи…

март 2003 г.