Във суматохата на дните
безспирно пада слънчев сняг.
Той сипе се от висините
и щедро дава знак след знак.

Пилее нашата победа…
Отнема ни една любов…
Прекъсва сладката беседа
със новини за миг суров.

Но във замяна той ни връща
смирена, земна добрина;
Човешкото във нас обгръща
с пречиста, блага топлина.

Така душите ще са чисти
дорде се в мрака изкушим,
ала снежинките лъчисти
с греха сами ще сътворим!

22.05.01 г.