Заслепително перфектен,
в бели дрехи пременен,
крайно точен и коректен
идваш в мрачния ми ден.

С бистър ум и думи златни,
с физика на спортен лъв,
с комплименти, тъй приятни
в мислите ми ставаш пръв.

Възрастта не ме възпира;
тръпката е налице,
щом пред себе си съзирам
принц на моето сърце…

Днес, обаче, аз долавям
фарса в твоите очи.
Трябва ли да го забравям
всеки път, щом той личи?!

Всичко е било измама,
искал си да си желан;
готвил си шега голяма;
свалял си звезди по план…

Влюбването бурно-вълно
всеки го е преживял.
Заслепяването пълно
е абстрактен идеал.

30.05.2004 г