Този човек ме вдъхновява дори само с факта, че имам щастието да го познавам. Участието ми в една от неговите театрални школи преди години изигра важна роля в живота ми като ми помогна да науча някои тайни на творческия процес и да осъзная че дишам музика. В трудни за Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ финансови времена, Стоян Радев Ге. К. успя да постави „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“ с почти нулев бюджет и невероятните варненски актьори, които му се бяха доверили безрезервно. Постановката пожъна огромен успех, а на въпроса ми „Кое не ти позволи да се откажеш, кое ти даваше сила?“, Радев отвърна – „Изкуството е като акумулатор – трябва непрекъснато да работи, за да произвежда енергия.

Ето и няколко цитата участието му на TedxVarna през 2016 г.

„Всичко, което е около нас е вдъхновение и всичко е изкуство.“

„Изкуството е преди всичко останало и е онази вътрешна съдържимост наша, за която даже не си даваме сметка, че съществува. Онази, за която Гьоте казва – частицата от Бога вътре в теб (дори и да не сме религиозни на всяка цена) – е онази частица от онова голямо и огромно нещо, за което пък от друга страна учените казват, че се съдържа в само 21 грама, но то е най-важното, защото се появява в нас 9 месеца преди физическото ни раждане. Нашето зачеване е в следствие на разлюлени емоции на един мъж и една жена. Емоциите се разлюляват през вълнението, вълнението ни го доставя изкуството, след като се появим на този свят. И все едно с какво се занимаваме, все едно.“

„Има два въпроса, които винаги съпътстват интервютата към края. Единият е популярния „Какви са бъдещите ви творчески проекти?“… като че ли някой това го интересува… Не знам защо трябва да бъде питано. Самия мен не ме интересува какви са ми бъдещите творчески проекти, ако настоящето ми е интересно. Аз се стремя настоящето ми да е интересно, а бъдещето – к’вото, такова. И другият въпрос, който често ми задават е „Защо хората трябва да ходят на театър?“ – Ама не трябва да ходят на театър хората! Кой е казал, че трябва?! Не, не трябва! Не трябва да ходят на театър, не трябва да четат книги, не трябва да ходят в галерии, не трябва да слушат музика. Това не е задължително, още повече че няма какво да го провокира… освен ние самите. Душата и същината ни няма да кажат, че са гладни, няма да кажат, че ги боли нещо, никога няма да проявят подобни капризи, затова душата ни е Вселена, която се намира вътре в нас и е много мъничка.“