Тирантите на моето съзнание,
корсетът, стегнал вечния ми дух
и шнолата на моето незнание
ограждат музикалния ми слух…

Потънал в псевдо-звукоизолация,
слухът не чува вътрешното аз.
Попаднала в мисловна констипация,
не чувам експанзивния му глас.

А искам своя взор да ексфулирам;
да счупя всички рамки в този ден
и без спирачки да репродуцирам
отново свободата вътре в мен.

Със всяка своя фибра днес танцувам
и вия се във вихъра любим,
и без ограничения лудувам,
отварям и късмета си незрим.

Задръжките захвърлям в свойто „Вчера“
днес мога, знам, обичам и летя
и себе си отвънка да намеря
не би било единствено мечта.

12.12.2004 г.