Обичам те, когато ме упрекваш;
когато недостатъчна съм някак;
когато в празнотата ми отекваш
и само ти изпълваш ми я всакак.

А питаш ме защо се „занимавам“
със теб и ценното си време губя –
защото искам да те опознавам…
Уви, такава съм, когато любя!

И погледа ти искам да разбирам;
през него да прегърна и душата;
пътечки към сърцето да намирам
да го докосна, да му дам Храната.

Сънувах ли, сънувах ли ни близки?
Прости ми тази ми сантименталност!
Сега съмненията са огризки –
събудих се! Сънят ми е реалност.

22.08.2004 г.