Морето си отиваше

Силвия Такворян


Онази нощ посрещнах там на кея.
Прибоят бе задрямал нейде сам
и буните не можеха да пеят
молитви във пристанищния храм.

Приседнах на постройката бетонна.
Премигваше олющения фар.
Вълните се топяха монотонно
и чезнеха към хоризонта стар.

Морето си отиваше отново
без плисък шумен, без дори и стон;
морето ме напускаше сурово –
пореден отлив за един сезон.

23.05.05 г.

Душевен ембрион

Силвия Такворян


Стихосбирката "Душевен ембрион" обединява най-ранните ми зародишни произведения и размисли, инспирирани от заобикалящата ни утроба.

Още...

Разливане

Силвия Такворян


Разливане за мен е една малка цел, която си поставих сама - разчупване на най-твърдите рамки от личен характер. Ето защо, тук съм поместила стихове, които съм успяла да освободя от формите, иначе така характерни за моя стил.

Още...

Том първи

Силвия Такворян


В стихосбирката "Том първи" пея за огледалните хора - за тези сродни души, които ме четат и усещат; за тези, с които мълчанието е отражение; за тези, в които мога да позная "том първи" от себе си и от книгата, която никой не е дочел.

Още...

Уловени настроения

Силвия Такворян


"Уловени настроения" беше работно заглавие на втората ми стихосбирка и както повечето временни неща, си остана за постоянно.

Още...

Щрихи

Силвия Такворян


Засега са само няколко стиха. Общото между тях е, че са писани малко по-скоро от останалите. Перото също е по-различно, а заглавието отново загатва незавършеност, също като "Том първи".

Още...