Любов ли е, щом не изпитваме мъка,
а с радост изпълват се наште души;
и щом премълчаваме бъдна разлъка;
прощаваме си, но почти не грешим?!

Любов ли е питам, без болка в гърдите,
без ревност, без плач и без капка тъга;
когато щастливо минават ни дните
под таз, нарисувана с обич дъга?!

Любов ли е, мило, когато се любим
със цялата нежност, обляла Света;
когато взаимно в сърцата си губим
се и не си липсваме с теб през нощта?!

Любов е, признавам и то – съвършена,
а знам, че това потвърждаваш и ти –
специално за теб и за мен отредена
за нашето утро отваря врати.

01.02.2005 г.