Попитах те какво е споделеност.
Погледна ме с усмивка и разбрах.
Намерих се във твойта откровеност
и себе си разцъфнала видях.

Преди не вярвах в думата „Обичам“;
не вярвах на балади за любов,
когато друг ги пее и изрича,
а ти им вдъхна някак смисъл нов.

Вълшебство беше… всичко бе красиво;
цветята галех, мислейки за теб.
Взаимното у мене беше живо –
усещах го единствено чрез теб.

Сега, когато търсиш самотата,
заравяш се в лечебния й плен,
за пръв път ненавиждам свободата…
Да, губиш се, но някъде из мен!

А аз къде съм днес, а и коя съм? –
безкрила Нике?! Нямам и ръце,
а и да имам, щом като сама съм
тук, как да стопля твоето сърце?!

22.09.2004 г.