Когато сутрин будя се до тебе,
докосват ме сияйните лъчи
на твойто екзотично, топло реге,
а ти ми се усмихваш и мълчиш…

С очите си обстрелваш ме с въпроси,
превръщаш ме във миг от вечността
и губя се във цялата безкрайност
на мислите за нашата съдба.

Избрала съм да съм миниатюра,
създадена от свойте страхове
и скица не затворена в контура
на приказно безбройни векове.

Вземи ме в свойта длан и погледни ме.
Строши ме, щом на мен се насладиш…
Аз нося само временното име,
а утре – „друга“ ти ме наречи.

12.12.06 г.