Пресъхнали думи – листа от коприва,
тъй пареща тръпка, пронизваща зима,
костилки от тайна, посипана в сиво,
за нечия важна, изтъркана рима;
натикани мъчно във тесни буркани,
защото мнозина не биха разбрали,
не биха приели откритите рани
на плодове, дето те не са брали;
не биха отворили тази консерва
с привкуса нещо така непонятно,
не биха отпили от тази резерва.
Отказват да чуят, дори еднократно,
смокинени истини сгушени, сбръчкани,
полети със захарен, лепкав сироп,
пропити със жажда, но в дъното сръчкани
и запечатани с надписа : „СТОП“.
Грижливо прибрани в мазето навеки,
удобно за всеки… почти.
Понякога скришом, със стъпките леки,
отиваме там – аз и ти.

02.01.2015 г.