(От погледа на Луната)

Черна пелерина на жълти петна
мазно разстила тишина из града.
Улици мокри от плача на деня
мен отразяват – самата Луна.
В бара нахилени хора танцуват.
Тези отвън още ли се целуват?!
Кръшно извиват се два котарака.
Само очите им светят във мрака.
Спи на паважа брадясал клошар –
толкова пил, колкото е и стар.
Коледни лампички кичат навред.
Жълти таксита спят в своя ред.
Чайки кръжат над централния храм.
Жрици мотаят се някъде там.
Трима се спират за бърза храна.
Куче накланя глава настрана.
Само едно отегчено море
може със устни брега да оре.
Хъркат задружно морни сърца.
Майки пък кърмят свойте деца.
Силвия пише чудати неща.
Ето че най-после заспа.

04.01.2015 г.