От сутрин чак до мрак на друг робувам –
китайските дрънкулки да купувам,
да шумкат шумно в банката парички
за сметки, за стабилност, и за всички.

Да нямам свое творческо пространство
и все да съм под собствено тиранство –
да мисля, че така съм по-полезна,
изсипвайки мечтите си във бездна.

Разпръсната на хиляди парчета,
натъпкана с бонбони с много Е-та,
търча напред-назад и на посоки
в заблудата за възгледи широки.

А тялото да млъква, да си трае –
не може то от мене по да знае!
И нека да боли, и да си страда –
сега не му е време за награда!

А моята душа да не обича,
сама да броди, всичко да отрича…
и празна, гладна, гола да трепери,
и капчица любов да не намери!

Захвърлям всички стари мурафети.
От днес налагам нови приоритети.
Надявам се това да ви накара
да сложите и ваш’те на кантара.