Нещо странно от Душата
ми е бръмнало в главата
и се блъска, и напира –
тихо шепне и не спира
да нервира моя Ум,
пълен с критика и шум;
амбициозен, остър, хладен;
консуматор безпощаден,
олигарх, монополист,
безнадежден егоист,
не умеещ да се вслушва
в болка, жажда или чувства…

Т’ва нещо странно от Душата,
едва разперило крилата,
изведнъж се престраши
тежък ред да наруши –
да извика кратко „Да!“,
като падаща звезда,
като хвръкнала искра,
като
филмовата
лента,
която
виждам
всеки път преди да „умра“…

„Душата настрана“ – шегува се Умът.
Шегата настрана – Душата има път.
Душата няма его
и
тихо
шепне
истини…
за разлика от него.

03.10.2019 г.