Когато пълна съм със обич към Света,
общувам с всички с искрена човечност;
когато жадно във душите им чета
по белези, прикрити цяла вечност;
когато сладко ги разсмивам на брега
с една китара, с песни от сърцето;
когато сетне ги подтиквам да творят,
а римите се носят от небето;
когато тръни, твари, птици и цветя
ме карат да се чувствам много жива;
когато крача, а усещам, че летя
и скромната усмивка ми отива;
когато смело давам ход на добрини
без нищичко да искам във замяна;
когато преоткривам нови висини
и мога да умра така засмяна;
когато в погледа на всеки друг човек
очите твои аз съзирам само,
тогава знам какво изпитвам спрямо теб,
но нямам смелост да ти кажа прямо…

02.07.2019 г.