Балонът се погледна в огледало,
надяна гордо тъмни очила.
Представи си, че е с човешко тяло,
а сетне нарисува си брада.
Погали я като велик мислител,
идея във главата му нахлу –
реши, че е на CO2 спасител
и сякаш още малко се наду…
Та литна устремено към небето.
Главата му растеше час след час,
а огън му гореше под небцето,
когато бръщолевеше в захлас:
„Научих всичко туй, щом бях във странство,
и атоми съм правил на ръка…
Аз бог съм на безплътните пространства,
а въздухът е само мой слуга…“
Е, пукна си се, да, то беше ясно…
Парченце гума от високо долетя.
Остана само огледалото прекрасно,
обсипано с божествени цветя….

17.06.2020 г.