Затворница, избрала доброволно
решетките на свойта самота,
усмихва се във тъмното доволно –
в очите й проблясва лудостта.

Лишена от любов и топли ласки,
забравя аромата на страстта,
прикрива се зад ледените маски
и търси дъното на пропастта.

Затворница, избрала доброволно
оковите на мислите безчет;
оставила съзнанието волно
да дири пак хармония и ред,

защото не харесва суетата,
фалшивото, на огъня дима.
Макар и да обича свободата,
поставя си веригите сама.

Понякога във нея се оглеждам
и все по-често случва се това.
Пред себе си затворница изглеждам.
Пред себе си килия си кова.

Когато се разхождам под небето,
затвора нося в своята душа,
зазидана от страх в небитието.
След ареста започнах да греша.

23.05.2004 г.