На тайната в средата
се крие малка рана.
Макар и непозната
за теб, тя в мен остана.

И аз сега я пазя.
Не ща да я събличам.
Със раната си лазя,
защото я обичам.

А тя е тъй гореща,
тъй щото не издържам.
До следващата среща
ще трябва да се сдържам.

Но тази нова среща
не може да лекува,
защото не е веща
и в раната нахлува…

Така мойте болежки
във тайната живеят.
Забраните са тежки,
а аз ще полудея.

Таз болка аз обичам
и ти си мойта рана,
ала не ти приличам
и в тайна ще остана.

11.12.03 г.