Понякога искам да тръгна от нула,
понякога пък, да изчезна със вик
и с тази си мисъл, в главата нахлула,
мечтая… мечтая за чудния миг,

когато далече от скръб и тревога,
далеч от безбройните хорски лъжи,
да бъда свободна отново ще мога
и пътят изминат не ще ми тежи.

Понякога моля да бъда разбрана,
но себе си аз не разбирам сама
и търся голяма и рязка промяна
за мойта душевност, облята в тъма.

Когато сълзите текат по лицето,
се питам: „Любов ли? Какво е това? —
С едничко крило аз летя към небето,
а другото сякаш от лед се скова.“

30.01.04 г.