От погледа модър и честен,
с усмивка изстрелян към мен;
от малкия знак тъй уместен
и даден във точния ден;

от сладките думи в душата,
изречени с чувство тогаз;
от трепет, усещан в сърцата
горещо, във същия час;

от топлите длани безмълвно
протегнати силно напред;
от нежни прегръдки напълно
в хармония, смисъл и ред;

от Влюбеност, тихо в лицата,
изваяла своя ням лик;
от лудост, кипяща в телата,
несдържана нито за миг;

от песни и танци безкрайни,
изпълнени с радост и шум;
от ласки, целувки омайни,
засенчващи здравия ум…

до хиляди клетви, дълбоко
отекващи в мойта глава –
изказани с глас, но жестоко
забравени пак след това.

Любов, необятно голяма
изглеждаш понякога ти,
но ето, сега пак те няма –
сърцето ми с теб се прости.

Ще дойдеш, аз зная, отново
с магия в случайния ден,
но пак ще си тръгнеш сурово,
оставила дупка във мен.

15.05.2004 г.