Небето ми
Силвия Такворян
Небето ми е чисто —
усмихва се, обгръща;
копринено, лъчисто —
във птица ме превръща.
Небето ми — красиво —
разпява, вдъхновява…
прогонва всичко сиво,
изцяло обновява.
Небето ми е цветно…
Обича ме, зарежда…
Политам неусетно —
в мечтите ме отвежда.
Небето ми — мъгливо.
Задава ми въпроси.
Потайно, колебливо…
съмнения ми носи.
Небето ми е сиво —
пребито, уморено
и крайно мълчаливо —
съвсем обезверено.
Небето ми дъждовно,
разплакано разплаква;
обвързващо духовно
сълзите ми очаква.
Небето ми — сърдито.
Светкавици изпраща;
жестоко, страховито —
надеждата разклаща.
Небето ми се сменя,
не гледа безучастно.
Когато се променям,
усеща ме прекрасно.
Небето ми познава
душата рзнородна.
Знам, тях обединява
ги силата природна.
22.01.04 г.
Душевен ембрион
Силвия Такворян
Стихосбирката "Душевен ембрион" обединява най-ранните ми зародишни произведения и размисли, инспирирани от заобикалящата ни утроба.
Още...
Разливане
Силвия Такворян
Разливане за мен е една малка цел, която си поставих сама - разчупване на най-твърдите рамки от личен характер. Ето защо, тук съм поместила стихове, които съм успяла да освободя от формите, иначе така характерни за моя стил.
Още...
Том първи
Силвия Такворян
В стихосбирката "Том първи" пея за огледалните хора - за тези сродни души, които ме четат и усещат; за тези, с които мълчанието е отражение; за тези, в които мога да позная "том първи" от себе си и от книгата, която никой не е дочел.
Още...
Уловени настроения
Силвия Такворян
"Уловени настроения" беше работно заглавие на втората ми стихосбирка и както повечето временни неща, си остана за постоянно.
Още...