Кажи ми, Сис, разбираш ли чудесно
съвета, който даваш на другари?
В момента, знам, въобще не ти е лесно
и спомняш дните си добри и стари.

Ти казваш на приятел: „Не унивай
и вярвай, че ще дойде твойто време;
бори се за мечтите и пробивай,
не давай на доброто в теб да дреме!“

Но ето, че не спазваш ти самата
апела, който другиму отправяш,
щом погледа забила си в земята
и трепет на надежда не улавяш.

Ти нежно и с любов прегръщаш свои
и караш ги да бъдат по-спокойни,
но щом останеш в собствени покои,
желаеш чужди ласки многобройни.

Кажи ми, Сис, кажи ми, ала честно,
къде намираш сили да се справиш
и ако питаш мен, е неуместно,
раздавайки се, себе да забравиш.

Съветът, който даваш е безценен.
Заслушвай се, когато го изричаш.
Прегръдката ти дар е скъпоценен!
Бъди приятел, без да се обричаш!

27.02.2004 г.