Ний хора сме и пием сили
за нашия живот един,
но грешките си неоткрили
с надежда казваме: „Амин!“

Не щем ний царско угощенье,
а топъл хляб и равен път.
Ний молим се за опрощенье
и място в родния си кът.

Какво сме ний? — пионки малки,
захвърлени от векове,
наречени „земляни жалки„,
забравени от богове.

От страх сърцата си закрили,
таим във тях любов и мир,
ала сме грешници безкрили
и мъчим се със гняв… безспир.

Наказани сме от съдбата
да теглим тежкия синджир.
Изгубили сме си правата
за свобода надлъж и шир.

Но щом сме заедно е леко —
допрели длани ний вървим,
сплотени ходим надалеко,
по пътя си в едно кървим.

02.08.99 г.