Извори на вдъхновение

Нека да забравим за момент идеята, че вдъхновението идва при нас като светкавица от небето

18.06.2017 г. 1:15


Нека да забравим за момент идеята, че вдъхновението идва при нас като светкавица от небето. Пасивното очакване на Музата работи в изключително редки случаи. Тя може да ни споходи съвсем случайно на път към работа или в тоалетната, но истината е, че идеите са винаги някъде около нас, полу-оформени и едва забележими. Необходимо е правилно състояние на ума, което ще ги превърне в завършени творби.

Всички ние познаваме добре онази ужасен малък критик вътре в нас, който постоянно ни натяква, че всичко което правим е пълен боклук. Той всъщност би могъл да свърши страхотна работа едва след като смятаме, че сме готови, но не и преди това. Един от начините да го изпъдим временно е да му кажем, че все още творбата не е завършена. Лично аз така се справям с отчаянието, че не се получава и просто продължавам да работя. Накрая извиквам критика и той ми помага да премахна излишното и да добавя някои финални щрихи.

Сънищата наскоро проявиха потенциала си за източник на вдъхновение. Най-новата ми песен ‘Timebreaks’, за която в момента подготвяме клип е плод на подсъзнанието ми. След първоначалния тласък, още няколко пъти сънувах детайли необходими ми за реализацията на песента и клипа.

Невъзможността да изразиш себе си по друг начин също е добър мотив за създаване на изкуство. В тези ситуации определено имаме какво да споделим и същевременно е невъзможно да го задържим в себе си. Не говоря за моментите на страдание на потенциалния автор, а за по-скоро за ситуациите, в които чувстваме че няма да бъдем разбрани, ако използваме стандартните изразни средства.

Импровизацията е чудесен вариант да настроя антените си за нови мелодии. Случаите в които имам възможност да измислям различни вокални линии върху един и същ съпровождащ музикален фрагмент биха могли да ме докарат до състояние на транс, в което забравям за заобикалящата ме среда и имам усещането, че не стъпвам на земята. Наистина, сравнимо е с полет в едно непознато пространство, което те омагьосва. В този момент, преставам да мисля и от устата ми сами излизат разнообразни мелодии или пък в някои случаи нещо много лесно запеваемо и ритмично, което не мога да спра да повтарям и ме кара да се полюшвам в синхрон.

 

363 преглеждания

Автор: Силвия Такворян

Сутрешни страници

Стоян Радев за изкуството

За любовта

Доминос и жената с грим