Сутрешни страници

Ето какво ни съветва Джулия Камерън – авторката на „Пътят на твореца“, когато усе

03.07.2018 г. 12:57


Ето какво ни съветва Джулия Камерън – авторката на „Пътят на твореца“, когато усетим, че креативността ни е в застой:

Две са основните средства при възстановяването на съзидателността: сутрешните страници и творческите срещи. Процесът на събуждане на съзидателното изисква продължително приложение и на двете.

Сутрешни страници

За да възстановите своята съзидателност, трябва да я откриете. Предлагам ви да направите това чрез един на пръв поглед безсмислен процес, който аз наричам сутрешни страници. Занимавайте се ежедневно със страниците през всичките седмици на курса, а надявам се и след това. Аз правя това вече почти десет години. Имам и студенти, които работят върху тях също толкова време и които не биха ги изоставили за нищо на света.

Джини, продуцент и писател, преценява, че дължи вдъхновението за последните си сценарии и яснотата на мисълта в статиите си на сутрешните страници. „Стане ли дума за тях, вече съм суеверна, разказва тя. Когато редактирах последната си публикация, трябваше да ставам в пет сутринта, за да ги направя, преди да отида на работа.“ Какво представляват сутрешните страници? Казано по-просто това са три, изписани на ръка страници, където вие просто излагате потока на своите мисли: „О, господи, още една сутрин. Просто НЯМАМ какво да кажа. Трябва да изпера пердетата. Взех ли вчерашното пране? Дрън, дрън, дрън…“ Без излишен патос можем да ги наречем и „пресушаване на мозъка“, понеже това е една от главните цели.

Няма точни правила, по които да правите своите сутрешни страници. Тези ежедневни утринни размисли нямат за цел да бъдат изкуство. Или дори писане. Изрично подчертавам това, за да вдъхна увереност на непрофесионалните писатели, работещи с книгата. Писането е просто един от методите. Страниците трябва да се превърнат в акт на движение на ръката, нанасяща върху страницата каквото ви дойде наум. Нищо не е толкова незначително, глупаво, елементарно или странно, че да не бъде записано.

От сутрешните страници не се очаква да звучат умно, макар  че понякога и това се случва. Най-често, разбира се, не е така, но никой освен вас няма да го знае. Защото никой, освен вас, не би трябвало да има достъп до тях. През първите осемм седмици дори и вие не ги четете. Просто изписвайте по три страници и ги затваряйте в плик. Или изпълвайте тетрадка и на я разлиствайте назад. Само изпишете три страници… и още три на следващия ден.

30 септември, 1991 г. През уикенда заедно с Доменика ловихме бръмбари на Рио Гранде и Пот Крийк за нейния проект по биология. Събирахме влечуги и пеперуди. Направих пурпурна мрежа за лова на пеперудите, макар че водните кончета за наше голямо разочарование ни се измъкваха. Не уловихме и тарантулата, която пълзеше по черния път близо до къщи. Но я забелязахме и това ни достави огромно удоволствие.

Макар и понякога интересни, сутрешните страници често са негативни, нерядко фрагментарни, изпълнени със самосъжаление и повторения. Звучат неестествено или по детински, гневни, скучни, дори глуповати. На така трябва!

2 окт. 1991… Събудих се с главоболие, взех аспирин и се чувствам малко по-добре, но съм леко замаяна. Сигурно съм пипнала тоя грип- Вече разопаковах почти всичко и още не мога да намеря чайника от Лаура, който толкова ми липсва. Каква покруса…

Този гневен, дребнав хленч, който записвате сутрин, стои между вас и вашето творчество. Тревогите ви заради работата, прането, одрасканата кола, странното изражение в погледа на любимия – неща като тези се въртят в подсъзнанието на всички и вгорчават дните ни. Изложете ги върху листа.

Сутрешните страници са първата стъпка към възстановяването на съзидателността. Като всички творци с блокиран потенциал, ние сме склонни към безпощадна самокритика. Дори и в очите на света да изглеждаме като хора, които творят, живеем с чувството, че не правим достатъчно и че онова, което се получава не става. Превръщаме се в жертви на собствения си вътрешен перфекционизъм, на един ненавистен вътрешен критик – Цензора, който обитава мозъка ни (лявото полукълбо) и поддържа непрестанен поток от разрушителни забележки, често под маската на истина. Цензорът изрича великолепни неща като: И ти наричаш това литература? Ами че то е смешно. Та ти дори и пунктуацията не знаеш. Толкова време нищо не успя да напишеш, и сега няма да успееш. Правописа не знаеш. Какво те кара да мислиш, че можеш да пишеш?“ И т.н., и т.н.

Създайте си едно правило: нито за миг не забравяйте, че негативните оценки на вашия Цензор не са верни. За това ви е нужна практика. Когато всяка сутрин ставате от леглото и се залавяте да пишете, вие се научавате как да избягате от Цензора. Понеже няма точни правила, според които да изписвате сутрешните страници, мнението на Цензора е без значение. Оставете вашия Цензор да дрънка. (А той ще го прави.) Просто движете ръката си по страницата. Запишете и неговите мисли, ако искате. Така че ще разберете колко обича да се прицелва във всеки ваш опит за съзидателност. Не се заблуждавайте: Цензорът дебне да ви улови. Той е ваш коварен зложелател. Всеки път, когато постъпите по-умно, същото прави и той. Написали сте една добра пиеса? Цензорът ще ви каже, че с това ще приключите. Нахвърлили сте първата си скица? Цензорът е категоричен: „Това не е Пикасо“.

Мислете за своя Цензор като за змия от мултипликационен филм, която пълзи из Райската градина на вашата съзидателност и съска отблъскващо, за да ви обезсърчи. Ако змията не ви харесва, намерете друго конкретно лице на своя Цензор – може би акулата от „Челюсти“ – и я зачеркнете. Окачете изображението на мястото, където най-често пишете, или го сложете върху вътрешната обложка на бележника си. Просто превърнете Цензора в малко противно хитро чудовище и той вече ще е изгубил донякъде властта си над вас и вашата съзидателност.

Не едни студент е рисувал образа на родителя, отговорен за настаняването на Цензора в неговото съзнание. От значение е да престанете да приемате Цензора като гласа на разума и да се научите да чувате в него глас, който ви пречи, защото това наистина е така. От сутрешните страници ще ви стане ясно, че настроението ви всъщност няма особено значение. Нерядко се справяме ммного успешно с работата си именно в дните, в които си мислим, че всичко, което вършим, е пълен боклук. Сутрешните страници ще ви научат да не правите преценки и просто да пишете. Какво от това, че сте изморени, раздразнителни, разсеяни, разстроени? Творецът във вас е като дете, което иска да бъде нахранено. Сутрешните страници хранят детето-творец у вас. Затова пишете!

Три страници, изпълнени с всичко, което ви мине през ума, са напълно достатъчни. Ако не се сещате за нещо, струващо си да бъде отбелязано, напишете: Не мога да се сетя за нищо…“ И изпълнете три страници с това изречение. Пишете каквото и да е, докато изпълните три страници.

Когато ме питат: „Защо пишем сутрешните страници?“, аз казвам: „За да разберем позицията и на другата страна.“ Те си мислят, че се шегувам, но аз говоря сериозно. Сутрешните страници наистина ни помагат да чуем другата страна: страната на нашите страхове, на нашия негативизъм, на нашите настроения. В крайна сметка, те ни помагат да се абстрахираме от своя цензор. Отвъд брътвежа на Цензора ние откриваме у себе си център на покой, място, където звучи тихият, тъничък глас – едновременно на нашия творец, но и на самите нас.

350 преглеждания

Автор: Джулия Камерън

Извори на вдъхновение

Стоян Радев за изкуството

За любовта

Доминос и жената с грим