За любовта

Тя идва, когато вече съм се отказала да я чакам – след дългата зима. Разбива всичките ми щампи, като преди това удобно се побира в тях, за да ми докаже, че не я бъркам с друга. Ако в

12.11.2016 г. 9:48


Тя идва, когато вече съм се отказала да я чакам – след дългата зима. Разбива всичките ми щампи, като преди това удобно се побира в тях, за да ми докаже, че не я бъркам с друга. Ако все още имам някакви съмнения, самонавивките са моите розови очила. Тя идва с тях. Тя идва и с аромата на цъфнали градски кестени. Лекият майски бриз прекарва пръсти в косите ми, подстригани късо когато Тя тръгна, за да дойде отново сега… По-дълги са, да… Тя идва на всяка от пейките в парка, на пясъка идва, на буните също… И всеки път идва по-силна от мен (макар да не знае в самото начало). И всеки път кара ме да й повярвам. …а майки с колички година по-късно седят на същите тези сенчести пейки, където Тя ми носеше романтични вечери. Така остарявам, докато мисля за нея или се опитвам да я забравя, „саморазвивайки се“ с черните си очила… Дано поне така да помъдрявам… и следващият път когато я посрещна, да съумея да я разбера, а Тя да ме прочете правилно; да иска да остане, и аз да искам същото; да може да ме задържи, а аз да я науча да не бяга без да ме е хванала за ръка.

3436 преглеждания

Автор: Силвия Такворян

Келси Майра: „Животът ми се превърна в мюзикъл“

Сутрешни страници

Извори на вдъхновение

Стоян Радев за изкуството

Доминос и жената с грим